Космическите енергии създават в пространството форми, които им съответстват. И нищо друго. Обратно: формите генерират в пространството енергиите, от които са създадени. Формата определя параметрите на пространството и времето, като ги огъва, напряга или разрежда съгласно силовите си полета. Формата е от основно значение за развитието на човешкото съзнание. Ако заменим основата на Божественото миросъздание – сферата и нейните производни: кръг, спирала, вълна, елипса, парабола — с куб и производните му квадрат, правоъгълник, прав ъгъл, линия - ние променяме създадения от Божественото съзнание процес на развитие.
Всичко е полярно в света, който обитаваме: светлина-мрак, добро-зло, частица-античастица, материя-антиматерия, плюс-минус, мъж-жена и т.н. Съответно има форми, които носят живот и такива, които носят разрушение и смърт. Би било наивно да вярваме, че те не са създали свои собствени формообразуващи начала. Диаметрално противоположните форми са сфера и куб. И, докато сферата има точка на равновесие във всяка точка от повърхността си, не бихме могли да оставим куб върху ръб или върху връх.
Откъсвайки се от живата природа, обграждайки се с безжизнени тухлено-бетонни конструкции, човек излиза извън баланс. Когато избра кубичния път на развитие, човечеството пое по пътя на своя крах. Излиза, че човекът безмилостно се бори с всичко, което е на Земята – с горите, моретата, реките, атмосферата, флората, фауната и дори със самия себе си. По този начин, хората променят всичко, което е създадено от Твореца, престават да разбират Божествения свят, да разбират себе си и започват да се страхуват от елементите. Така човекът започва да прави по-дебели стени, железни врати, триметрови огради, решетки, бункери, инсталира видеокамери и се подсигурява с охрана. Но за да построи всичко това – той унищожава Земята.
Развитието ѝ е в противовес на цялостното развитие на Вселената и тази цивилизация върви към саморазрушение. Човекът трябва да се завърне в първоначалната матрица, която е хармонична с природата. Това завръщане изисква фундаментална промяна в съзнанието, преосмисляна на законите на физиката. Всемирният разум е велик създател на милиарди форми без прави ъгли, без прави линии, без квадрати, правоъгълници или кубове, без метални арматури. Учените са заснели безброй галактики и в основата на нито една от тях не е заложен правоъгълник или квадрат. Същото е и в микросвета на атомите и молекулите. Световният разум проектира и изгражда само по този начин. В такъв случай, защо човекът, изграждайки дом на планетата Земя, в който ще ражда, ще обича, ще страда, ще се радва и накрая ще умре, поставя правоъгълник в основата? Дали ще строи болница, детска градина , дворец, спортно съоръжение, ресторант, хамбар или жилище, той използва прав ъгъл навсякъде като основна координата. Правият ъгъл е виртуална координата, която не съществува нито в Космоса, нито на Земята. Правият ъгъл е квинтесенцията на прагматизма, рационализма и агресията. Живеейки във виртуалната, катастрофална за всичко живо парадигма на правия ъгъл, ние неизбежно се доближаваме до енергиите, които генерират тези форми.
Самият човек е изтъкан от извити повърхности – няма прав ъгъл нито в органите, нито в клетките на тялото. Това не се нуждае от доказателства. Човекът е патологично неспособен да живее в равнина и в кубични обеми, без това постепенно да го унищожава. Обърнете внимание: днешният човек подсъзнателно започва да се отдалечава от правите ъгли, макар и в малки обеми – дизайнът на домакинските уреди и на автомобилите все повече се закръгля, те стават все по-ергономични, радват окото и душата, а в тях е удобно като в майчина утроба. Хората, който живеят в подобен интериор, стават по-естествени и хармонични. Дошло е времето да строим къщите си на базата на криволинейни повърхности. Когато хората започнаха да използват кръгли маси за преговори, почувстваха, че дори формата на масата влияе върху крайните решения. Кръглата маса е предпоставка за мир, а квадратната – за война.
Както чистата жива човешка душа отразява света, като се оглежда в него, така и човешкото жилище трябва да бъде хармонично и преплетено с природата. В този смисъл, архитектурата трябва непрекъснато да се променя и да се развива като жива клетка – форма от форма, функция от функция. Архитектурата на бъдещето ще се характеризира със светлина, прозрачност и ниска себестойност. Нашата цел е да направим такава архитектурата на настоящето.
„Важно е човек да усеща нуждата да възпроизвежда космогония във всяка конструкция и това възпроизвеждане го прави съвременник на мистичния момент на началото на света. Така той започва да изпитва потребност колкото се може по-често да се връща в този мистичен момент на прераждане.”
Карл Джу