Sferata123
kupolni-kashtikupolni-kashti
Сподели

Лиственица в основите на Венеция

В дванадесеттомната история на Венеция, написана от известния италиански историк Тентори през 17-ти век, има следните редове: „Благосъстоянието на населението на Венеция се осигурява от световната търговия и здравината на основите на града – пермски карагаи – пилоти от лиственица“. Тентори пише, че градът е построен върху близо 2 000 000 бр. от тези пилоти. В книгите от ХХ век броят на пилотите по някаква причина намалява: „Четиристотин хиляди пилоти уралска лиственица от ранното средновековие до сега надеждно носят тежести на дворци и къщи“.

В основата на всичките сгради във Венеция стоят дървени пилоти, чиито брой е повече от милион. Само за моста Риалто са използвани около 30 000 бр. Всички пилоти са направени от лиственица и дъб, които имат висока граница на дълговечност и здравина. От лиственицата се получава смола, известна като венециански терпентин. В историята на Венецианската република от Джон Норич може да се намери следното: "Катедралата Санта Мария дела Салюте почива изключително на такива пилоти. Според източниците те са 1 156 627 на брой” (Джон Норич - История на Византия. История на Венецианската република – 2011г.). Оказва се, че друга тайна се крие в местната почва. Благодарение на невероятните свойства на местната кал допълнително се осигурява дългия живот на сградите. Калта се задържа по повърхността на пилотите, като защитна кора, предпазвайки ги от кислород, следователно от гниене и разрушение. За изграждането на сградата основите се вкопават на дълбочина 7-8 метра, докато достигнат твърда земя. Отгоре се полагат кръстосани трупи, като по този начин се получава доста устойчива конструкция. Тази схема позволява равномерното разпределение на теглото на сградата по целия периметър. Върху дървената конструкция на основите се полагат каменни плочи, правят се насипи, а след това започва изграждането на сградите.

Легендата, че Венеция, град на водата, всъщност е построена върху основите от сибирска лиственица, е добре документирана. Италианският историк Тентори, който е живял през 17-ти век, пише в своята работа от дванадесет тома, че градът буквално стои върху пермския Карагай. Това означава точно лиственица, отглеждана в Урал. Лиственицата е избрана неслучайно: тя не изгнива под въздействието на влага, а напротив - става по-яка и твърда, като каменна. По този начин тези опори могат да стоят вечно.

Защо лиственицата е транспортирана във Венеция чак от Урал, а не е била използвана алпийската?

Това е свързано с два фактора: изменението на климата и човешката дейност: По време на умерено затопляне и два много горещи ксеротермални периода, горите от лиственица са били изместени от степите и широколистните гори. В Западна Европа вместо някогашните огромни масиви от лиственица, останали малки островчета, много от които напълно или почти са изчезнали в резултат на човешка строителна дейност. Ето защо още през ранното средновековие огромните пилоти за строителството на Венеция е трябвало да се внасят от Урал.  Но по какъв начин са транспортирани? Н. Соколов пише във "Формиране на Венецианската колониална империя", че от XI век Венеция заема водеща позиция в Адриатическо море, а до XIV век най-важните търговски и стратегически точки на Източното Средиземноморие са под нейн контрол. Черноморският регион играе важна роля в търговията. Сред крайните търговски точки на венецианците Соколов назовава градовете Кафу, Солдая, Тану и Астрахан. И едва в края на XIV век Венеция успява да измести генуезците от Западното Средиземноморие и да проникне в северозападното крайбрежие на Европа. Ясно е, че за венецианските търговци е било много по-изгодно да транспортират лиственица през Черно море, отколкото през цяла Европа.

Друга улика дава името на лиственицата във Венеция - „пермски карагай“. Перм - ясно е, че от Перм, а Карагай е името на лиственицата в тюркските езици. Сега всичко си идва на мястото. Южната съседка на Перм Велика е държавата на волжките българи. Българските търговци, познавайки добре търговската ситуация, закупуват лиственица в Перм и я доставят по вода до Астрахан. Както вероятно си спомняте, този град беше споменат сред крайните точки на венецианските търговци. И тук лиственица се продава под името „Карагай“. Но все пак нека се върнем мислено назад с 1000 години. 2 000 000 ствола лиственица са пренесени във Венеция само за няколко века. Но въпреки това венецианските търговци не се ограничават с това огромно количество, което българите им доставят и се опитват да проникнат в местата, където расте „дървото на живота“ за техния град. Факт е, че първата карта в Европа, където е нарисуван регионът на Горна Кама, е съставена през 1367 г. от венецианците Франциск и Доминик Пицигани. Както и да е, до ден днешен това остава загадка, как във Венеция научава преди почти хиляда години, че именно в пермската област расте така необходимото за тях дърво. Може би са взели информация от времето на Римската империя, когато император Траян в началото на II век построява мост над река Дунав от лиственица, доставена от далеч. (Подпорите на моста са унищожени едва през 1858 г., след 1150 г.).

Не само Венеция купува лиственица от Перм Велика. В продължение на няколко века целият английски флот се изгражда от лиственица, изнесена от пристанището на Архангелск. И значителна част от него е била от региона на река Кама.

Преди много хиляди години степни номади и жители на цивилизовани държави са пренасяли това дърво на хиляди мили. Винаги се е използвало там, където вечността е била на първо място. Лиственицата се е използвала за изграждане на гробници, основи за примитивни селища, подпори за мостове и много други.

P.S. През 1827 г., т.е. след 1000-1400 г. някои от пилотите във Венеция са изследвани. В заключението за тяхната здравина се казва, че основите от лиственицата, върху която се основава подводната част на града, сякаш са се превърнали в камък. Дървото е станало толкова твърдо, че брадвата и трионът трудно могат да го победят.

СФЕРАТА 123

Нека те почерпим с вдъхновение

Ще се радваме да се присъединиш към FB групата. Вдъхновението на
Сферата 123.
chevron-up